Касова бележка при плащане с карта и при наложен платеж

При плащане с карта в магазин, салон, ресторант или друг търговски обект касова бележка се издава винаги, точно както при плащане в брой. Чл. 118, ал. 3 ЗДДС изрично изброява плащането „с банкова кредитна или дебитна карта“ сред плащанията, за които се издава фискален бон, а изключенията в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 се отнасят само за банкови преводи, директен дебит, наличен паричен превод и пощенски паричен превод. Бонът се издава в момента на плащането с вид плащане „карта“, а разписката от ПОС терминала е отделен документ, който не го замества.

При наложен платеж отговорът зависи от това как парите стигат до вас. Ако куриерът е лицензиран пощенски оператор и ви превежда сумата чрез пощенски паричен превод, фискален бон не се издава, но стоката трябва да е придружена от документ с определени реквизити. Ако куриерът просто събира пари в брой и ви ги предава, бонът се издава от вас, продавача, и пътува със стоката. Подробностите и за двата случая са по-долу, а общата картина за онлайн търговията е в статията за онлайн магазина и касовия апарат.

Плащане с карта в търговски обект: бон при всяко плащане

Основата е чл. 118, ал. 1 ЗДДС: всяко лице регистрира и отчита продажбите в търговски обект чрез фискален бон от фискално устройство или системен бон от ИАСУТД, независимо дали е поискан друг документ. Ал. 3 на същия член определя фискалния бон като документ за продажба, по която се плаща „в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства“. Картата е вписана директно в определението.

Наредба Н-18 повтаря правилото. Чл. 25, ал. 1, т. 1 изисква бон за всяко плащане освен изброените в чл. 3, ал. 1 изключения, а ал. 6 добавя, че бонът се издава при извършване на плащането и се предоставя на клиента едновременно с получаването му. Единственото картово изключение при присъствено плащане е чл. 3, ал. 1а, т. 2: внасяне на пари по платежна сметка през ПОС терминал, който е свързан със сметка на доставчика на платежни услуги и е разположен в негов обект, тоест в банков офис, не в магазин. От 1 януари 2024 г. чл. 118, ал. 1а ЗДДС дава на клиента право да задържи плащането, ако не получи бон, и това важи еднакво за плащане с карта.

Как да организирате касовия апарат и терминала на щанда, дали като две отделни устройства или като едно комбинирано, е тема на статията за касовия апарат с ПОС терминал, а моделите с вграден терминал са на страницата касов апарат и ПОС терминал в едно. За задължението за бон изборът няма значение: и в двата случая бонът излиза от фискално устройство от одобрен тип.

Какво пише на бона при плащане с карта

Чл. 26, ал. 1, т. 8 от Н-18 изисква фискалният бон да съдържа „обща сума за плащане и начин/и на плащане“. Затова при картово плащане касиерът приключва продажбата с вид плащане „карта“ (името на бутона зависи от модела и от програмирането на апарата), а не с „в брой“. При смесено плащане, част в брой и част с карта, на един бон се отразяват и двата начина със съответните суми.

Видът плащане не е формалност. Приложение № 1 към Н-18 изисква дневният финансов отчет да съдържа „сумите по различните видове плащания“, така че в края на деня сумата по „карта“ от отчета трябва да съвпада с оборота от терминала, а сумата „в брой“ с парите в чекмеджето. Грешно избран вид плащане увеличава касовата наличност във фискалното устройство с пари, които никога не са били там. Поправя се със сторно при операторска грешка по чл. 31, ал. 4 от Н-18, допустимо до 7-о число на следващия месец, след което продажбата се маркира отново с правилния начин на плащане. Чл. 31, ал. 3 изрично допуска такова сторно и при недостатъчна касова наличност, когато грешката е в начина на плащане.

Плащане с карта в онлайн магазин: две възможности

Когато клиентът плаща с карта на сайта, без да присъства в обект, търговецът избира между два режима. Първият е обикновеният: фискален бон от касов апарат или фискален принтер. При продажба на стока бонът на хартия се издава по реда на чл. 25, ал. 2 от Н-18, тоест предварително от търговеца и се предава на разносвача, който го дава на клиента със стоката (чл. 25, ал. 7). От изменението в ДВ, бр. 42 от 2025 г. чл. 3, ал. 19 позволява бонът за електронен магазин да се генерира и в електронен вид, ако търговецът има данните на клиента за изпращането му и пази кога и как го е предоставил, а по чл. 25, ал. 8 такъв бон се издава най-късно към момента, в който стоката напусне обекта.

Вторият режим е алтернативата по чл. 3, ал. 17 от Н-18, стъпваща на чл. 118, ал. 3б ЗДДС: при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажбата през електронен магазин може да се отчете не с фискален бон, а с документ, който не е издаден от фискално устройство. Условията са няколко и се прилагат заедно:

1. Софтуерът на магазина отговаря на чл. 52с: генерира уникален номер на всяка поръчка и покрива т. 2, 3 и 7 от приложение № 29, а при проверка търговецът дава на НАП пълен достъп до административния панел.
2. За всяка продажба се издава документ по чл. 52о, ал. 1 с 10-разряден пореден номер, данни на търговеца, уникален номер на поръчката, референтен номер на финансовата трансакция, стоки с код на данъчна група, обща сума и начин на плащане, и QR код по приложение № 18а. Документът се предоставя на клиента по електронен път при плащането (чл. 52о, ал. 5). Ако е издадена фактура с данните по т. 3 до 6, отделен документ не се изисква (чл. 52о, ал. 3).
3. Парите постъпват по сметки на самия търговец в банка или друг доставчик на платежни услуги в ЕС или в юрисдикция, обменяща банкова информация с България, свързани с използвания виртуален ПОС (чл. 52п).
4. Магазинът е деклариран в НАП по чл. 52м, а по чл. 52р допълнително се подават методите на плащане, доставчиците на виртуален ПОС, платежните сметки и номерът на виртуалния ПОС.

Режимът по чл. 3, ал. 17 покрива само неприсъственото плащане с карта. Ако същият магазин приема и плащане при получаване или в обект, за тези продажби важат правилата от следващия раздел и от първия.

Наложен платеж: кой издава касовата бележка

Наредба Н-18 не използва понятието „наложен платеж“ като отделен случай. Тя различава начина, по който парите стигат до търговеца, и оттам следва кой какъв документ издава.

Наложен платеж с пощенски паричен превод. Когато куриерът е лицензиран пощенски оператор по Закона за пощенските услуги и събраната от клиента сума се превежда на търговеца чрез пощенски паричен превод (ППП), чл. 3, ал. 1 от Н-18 освобождава продажбата от фискален бон. Вместо него второто изречение на същата алинея изисква на клиента да се даде документ на хартия или в електронен вид с най-малко данните по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8: наименование и адрес на търговеца, идентификационен номер, стоките с код на данъчна група, количество и стойност, обща сума и начин на плащане. По чл. 25, ал. 3 хартиеният документ придружава стоката и се дава на клиента заедно с нея, а електронният се издава най-късно когато стоката напусне обекта. По чл. 25, ал. 4 документът може да се пропусне, ако за продажбата е издадена фактура с тези данни. Затова проверете в договора с куриера дали събраната сума се превежда именно като пощенски паричен превод.

Наложен платеж без пощенски паричен превод. Ако куриерът или собственият ви шофьор просто събира парите в брой или с карта на преносим терминал и ви ги предава, изключението не важи. Тогава важи чл. 25, ал. 2 за разносна търговия: фискалният бон се издава от продавача, предава се на разносвача и той го дава на клиента при плащането. Алтернативата е бонът да се издаде на място от мобилно фискално устройство, което носи доставчикът. Кой модел е подходящ за терен е разгледано в сравнението мобилен или стационарен касов апарат.

Че НАП проверява точно това, личи от чл. 31, ал. 6 от Н-18: при контролна покупка на пратка с наложен платеж от лицензиран пощенски оператор органът по приходите проверява дали стоката е придружена от фискален или системен бон, а ако има такъв, операторът връща стоката на търговеца за сторно.

Сравнение по начин на плащане

Какво да проверите в обекта

1. Видът плащане „карта“ е програмиран на касовия апарат и касиерите го ползват при всяко картово плащане. Ако бутонът липсва или е с грешно име, сервизът го програмира.
2. Дневният отчет се сверява с терминала. Сумата „карта“ от отчета и оборотът от терминала за деня трябва да съвпадат; разликата е пропуснат бон или грешен вид плащане.
3. Договорът с куриера казва дали има пощенски паричен превод. Без ППП бонът е ваш и тръгва с пратката.
4. Онлайн магазинът е деклариран в НАП по чл. 52м, а ако ползвате режима без бон по чл. 3, ал. 17, и данните по чл. 52р са подадени.

Какво следва при неиздаден бон или при бон с грешни данни е описано в статията за глобите по Наредба Н-18.

Ако се колебаете дали терминалът изобщо си струва за малък обект, вижте какво дава и какво не дава ПОС терминалът за магазин.

Често задавани въпроси

Статията има информативен характер и не представлява правен съвет. Източници: ЗДДС (чл. 118, ал. 1, 1а, 3 и 3б) и Наредба Н-18 (чл. 3, ал. 1, 1а, 17 и 19; чл. 25; чл. 26, ал. 1; чл. 31; чл. 52м, 52о, 52п, 52р, 52с; приложение № 1) в редакциите на lex.bg. Проверени на 15 септември 2026 г.